ЛЍХВА ж. Изчислена в процент сума, според размера на даден от кредитор заем, която заемателят трябва да изплати свръх заема. Лихвата течеше вече. Всеки ден дългът му се увеличаваше с десетина левчета. Г. Караславов, Избр. съч. I, 323. Ако държавата иска да намали наемите, да намали най-напред данъците, а банките да намалят лихвата. Й. Йовков, ОЧ, 97. — Колко си глупав! засмя се Арцо ..: с коня вие заплатихте лихвите за миналата година, а с двете седмици, дето поработихте из лозята лихвите за тая година. Разбра ли? А. Гуляшки, ЗВ, 23. Мина се някой други ден, той [беднякът] взе пари с лихва, купи си друг вол и подкачи пак да работи, само че не с предишната ревност. Ц. Церковски, Съч. II, 287.

Ломбардна лихва. Финанс. Цената на ломбардния кредит (заем), получаван срещу залог на движимо имущество и ценни книжа.

~ Връщам / върна с лихва<та> (лихви<те>) някому. Разг. Отмъщавам си жестоко на някого като отплата за сторено ми, макар и по-малко зло. — Нищо не съм чел! мрачно отговори Златан и си спомни за Пешо, за онзи кратък бой с него на забоя, .. Той никога не забравяше за това и беше сигурен, че ще му го върне, ще му го върне с лихвите. Т. Монов, СН, 215. Заплащам / заплатя (плащам / платя) с лихва<та> (лихви<те>). Разг. 1. Някому. Отмъщавам жестоко на някого като отплата за сторено ми, макар и по-малко зло. 2. Изпащам си жестоко от някого заради сторено от мене зло. — Аз съм сега в ръцете ти и ти наистина можеш да ме пречукаш, обаче имай предвид, че ако първия път си минал гратис, тоя път ще платиш с лихвите. Б. Райнов, ГН, 192. Заплатих с лихвите за голямата си глупост, че излъгах точно него.


Източник: Речник на българския език (онлайн)