ЛИХВА̀Р,-ят, -я, мн. -и, м. Човек, който дава пари на заем под лихва. Жанката оглеждаше тесния двор с опитното око на стар търговец и лихвар. Той веднага пресметна колко квадратни метра има и колко би го продал в тази криза. Г. Караславов, СИ, 209. Боже мой викат авторите, какво ще прави бедният човек изправен пред глада, пред жестокoсmmа нa лихваря. Й. Йовков, Разк. III, 63. — Затънали сме до уши в стари данъци. Знаеш, сушави години бяха. Бирници и лихвари са ни хванали за гушата. В. Геновски, СГ, 210. Лихвари душата ни ще извадят .. Придавахме, наддавахме, всеки се лакоми повече да вземе .. пари нямахме, се под лихва, се под залог, а сега и това, що си беше наше, ще отиде по съдилища и адвокати. Хр. Максимов, СбЗР, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)