ЛИХВОЍМЕЦ, мн. -мци, м. Остар. Книж. Лихвар, сребролюбец. Тряба да забележим, че лихвите са считали у римляните, .., дело лоше, лихвоимецът, думали те, е по-лош от убиеца. Н. Михайловски, РВИ (превод), 212.
— От рус. лихоимец.
