ЛИХОДЀЕЦ, мн. -ѐйци, м. Остар. Книж. Злодей. Чрез лъжи безчестни, диви / и чрез улични псувни / въз венеца ни светливи? / Лиходеецо, млъкни! Ив. Вазов, БМ II, 183.
