ЛИХОЍМЕЦ, мн. -мци, м. Остар. Книж. Лихвар, лихвоимец. — За вас отечество няма? Лицемери, лихоимци, роби, по-бездушни от идоли, по-долни от татари. Ив. Вазов, Съч. XIV, 45. Измежду заимодавците ти имаше и някои жалки лихоимци. Като имах законът на своя страна, сгръмолих ги и намалих изискванията им наполвен. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 44. Крум попитал пленените авари: „От какво, според мнението ви, погинаха вашият цар и вашето племе?“ — „От туй, ..; че лихоимците и крадците станаха съдници.“ Т. Шишков, ИБН, 120. Той разказал, .., как войната и гладът го принудили да си продаде сичкото, как след туй пристигнал да прибегне на заеми и как най-после лихоимците го докарали до неизплатим дълг. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 280.