ЛИХОЍМСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Лихварство, лихвоимство. Злият человек не обича никога, но жалее за лихоимство, гладува и жадува за сичко; окото му като зъмско, омайва и привлича, но да глътне. БКн, 1859, април, кн. 1, ч. 1, 222. Габровците още по-харно правят, дигнат учителите на съд пред пашата, че изобличават неправдите и лихоимствата на чорбаджиите. Н. Бончев, Съч. I, 88. Между туй, Алузиян, вторият син на Аарона, .., беше обвинен за някои си лихоимства от жителите на Теодосиопол, дето Васил беше го поставил за управител. Т. Шишков, ИБН, 193.