ЛИЦЕДЀЙ, -ѐят, -ѐя, мн. -ѐи, м. Старин. Актьор. Но да споменем и тия, / цели нощи що не спят, / .. / Шут, що служи за заплата, / услужливий лицедей, / ил с ученост пребогата / древнекласичний лакей. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258. Истината е само, че Шекспир бил лицедей (актьор) и през живота си играл много игри. Й. Груев, СП (превод), 10.