ЛИЦЕЗРА̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. лицезря̀л, -а, -о, мн. лицезрѐли, несв., прех. Старин. Гледам, виждам непосредствено със собствените си очи. На лицата на всички се четеше безкрайна радост и жажда да коленичат в подножието на Трона и в блажено упоение да лицезрат Светинята, залога на нашето щастие и благоденствие. Ал. Константинов, Съч., 128. Казвам им: как ще лицезрете господа с вашите ситни грехове от преяждане и препиване? Ем. Станев, А, 71. лицезра се страд.