ЛИЦЕЗРЀНИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Отгл. същ. от лицезра и от лицезра се. Майка ми беше поет по душа при лицезрението на природата. Ив. Вазов, ВМ, 11. Цар Иван-Александър ловуваше с кефалията u тъй като негово царство обичаше всякакви душевни и телесни наслади, песнопения, тържествени литургии и лицезрения, обичаше и лова. Ем. Станев, А, 60-61.