ЛИЦЕМЀР м. Човек, който е злонамерен към някого или нещо, а изразява добронамереност, показва се добър и любезен; двуличник. Чувствуваше се, че бе постъпил като всеки лицемер; даваше добри съвети, когато сам бе побягнал от една борба. Ем. Манов, БГ, 165. Тартюф е съвършеният литературен образ на лицемера. Под маската на религиозно благочестие и вяра в бога той извършва най-срамните, най-подлите човешки деяния. Ст. Грудев, ББ, 93. Методиев не обичаше лисичите преструвки, .. Но особено ненавиждаше слабодушните еснафи и мекушавите, страхливи лицемери. М. Марчевски, П, 153. Тук имаше хиляди лицемери в расо, които отдавна бяха продали Христа. Д. Димов, ОД, 150.