ЛИЦЕМЀРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Лицемер, двуличник. — Младен е един мазник, един лицемерец. Т. Влайков, Съч. III, 98. — Бягай от лицемерец человек, защото или те е измамил или ще те измами. А. Начев, ПЖЧ (превод), 12.
