ЛИЦЕМЀРНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Лицемеря, двуличнича, демагогствам. — Искаш да ме обезличиш, да ме превърнеш в слугиня, .. — Нищо подобно — лицемерничи тя. — Само исках да пренесеш килимчетата до балкона. ВН, 1961, бр. 2964, 4.
