ЛИЦЕМЀРНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от лицемерен; лицемерие, лицемерство, двуличие, двуличност, неискреност, демагогия. Гневът бе толкоз много накипел, / че не съзряха вълчата порода, / муцуните под овчите им кожи, / престъпната и плитка лицемерност. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 84.