ЛИЦЀНЗИЯ, мн. -ии, ж. Лиценз. От особено значение е откупуването на лицензии и бързото, творческо приложение на научните и техническите открития на нашите технолози, конструктори, инженери и работници. ВН, 1963, бр. 3672, 2.

— От лат. licentia 'свобода, право' през рус. лицензия (вж. С. Бояджиев, Термините лиценз и патент, сп. Бълг. език, 1970, кн. 2-3, 239).


Източник: Речник на българския език (онлайн)