ЛЍЧБИНА ж. Диал. Хубост; личба2. Царицата и тая чу за тоа чудо, що се сборуваше по светет, за нивното [на сираците] юнакарство и нивата личбина. Нар. прик., СбНУ XIX, 90. Та ми зеле Яна от Янина, / тая била лична за приказна. / Сватои си назад кинисале, / що ми дошле во гора зелена, / що и нашло голема превара, / от онега крала от немечко, / що завиде Янина личбина, / и посака той Яна да земи. Нар. пес., СбНУ XXIX, 91.