ЛИША̀ВАМ, -аш, несв.; лиша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. В съчет. с предл. от. Правя някой или нещо да остане, да е без нещо или без някого. Тя [свекървата] беше майка, но Ния няма да я лиши от обичта на нейния син, както не иска да лиши себе си от неговата обич. Д. Талев, ПК, 355. Ние щяхме да лишим полицията от възможността да ни изолира през зимата от населените места и да прекъсне връзките ни с хората. Сл. Трънски, Н, 304. — Да напусна Търново? Това значи да лиша сина си Михаила от правото на престола. Ив. Вазов, Съч. XXI, 60. Лишаваше стомаха си от храна, сърцето си от вино, за да може да работи повече и умът му да е бистър. А. Гуляшки, ЗВ, 93 Лишиха детето от майка. лишавам се, лиша се страд. Бегълките моми .. лишават се от бащиното си наследие. СбНУКШ ч. III, 227. Оправданий подсъдим не ся лишава от правото да иска възнаграждение и от длъжностните лица, .. ако може да докаже, че те са действували пристрастно. ВП, 123.
ЛИША̀ВАМ СЕ несв.; лиша̀ се св., непрех. Отказвам се от нещо, което имам или което мога да имам. Тя обичаше така своя син, че можеше да претърпи всичко заради него, да се откаже от всяко свое желание, да се лиши от всяка своя радост заради него. Д. Талев, И, 599. Млади хора, които нямаха време да творят. Те крадяха от съня си, за да пишат стиховете си, лишаваха се от най-обикновените човешки радости, за да им останат сили за изкуството. В. Йосифов, Избр. тв I, 83. — Никой няма да остави неприбрана храната си. Кой ще се лиши от хляб? А. Гуляшки, СВ, 104. Лишавам се от почивка. Δ Лишавам се от ядене, за да отслабна.