ЛЍШЕЙ1, -еят, -ея, мн. -еи, м. Болестно ограничено изменение на кожата у човек или животно, което се характеризира с обрив или с леко лющене, придружено понякога със сърбеж. След като ме изми [мама], трябваше да излющя един лишей от бузата си, защото ме грозеше, но не успях, а го поразкървавих. Нищо, най-после ние се облякохме и тръгнахме. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 32. Кожата му беше прошарена с пепеливи лишеи, които го сърбяха много, защото Фют непрекъснато се чешеше. Елин Пелин, ЯБ, 154. Телетата бяха нападнати от лишеи и някои почнаха да се щавят. Ил. Волен, МДС, 201. Външно отварата от сухата билка се употребява за промивки и компреси на гнойни пъпки и рани, лишеи, тумори. Е, 1981, бр. 1067, 3.
ЛЍШЕЙ2, -еят, -ея, мн. -еи, м. 1. Низшеспорово растение, обикн. като люспи или влакна, което расте по скалите, по кората на дърветата или по земята, като някои от видовете му се използват в медицината, парфюмерията, химическата промишленост или за храна на животни, рядко на човека. Помня, че тогава пролетта беше съживила вече с топлия си дъх земята, горите бяха леко зачервени, старите дървета — покрити със зеленикави лишеи и мъхове. А. Каралийчев, С, 218. Още два часа вървя в планината, .. Крачеше ту по мека, ту по камениста пътека, катереше се по гол склон с лишеи и измит камънак или хлътваше в гора от гъст малинак и брадати смърчове. Б. Несторов, АР, 93. Те [кръстовете] нямаха цвят на камък, а изглеждаха като обагрени с различни бои, защото бяха целите покрити с лишеи — оранжеви, виолетови, светлозелени лишеи. А. Дончев, ВР, 12-13.
2. Само мн. Бот. Група низши растения, чието тяло е симбиоза между гъба и водорасло, с прояви на цялостен организъм. Lichenes. Лишеите са твърде непридирчиви растения и заемат в природата най-безплодните места. Те растат в горите. Заемат грамадни пространства в тундрата. Бтн V и VI кл (превод), 171.