ЛЍШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Книж. Старин. 1. Който е ненужен, непотребен; излишен. Чувствуващи се лишни за света, старите водят един окаян живот в нашите хуманни общества. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 58. Войдан беше решил да не додява на зет си с лишни въпроси. Нека изживее младостта си. М. Смилова, ДСВ, 248. Лишното многословие [в трагедията]: дълго продължаващите разговори все между едни и същи, .. правят зрителя апатичен и хладен. Р, 1926, бр. 213, 3. Ах, не проблесвайте в моя затвор, / жалби далечни и спомени лишни. Д. Дебелянов, Ст 1946, 86. Че светата правда, изказана смело, / че ръката братска, без гордост, без вик / подадена скришно на някой клетник, / са много по-мили на господа вишни от всичките химни и тропари лишни. Ив. Вазов, Съч. I, 169.
2. Който е подобен на поредица от сходни, предхождащи го предмети или явления; пореден. Общоделците ни укоряват не само за нашата социалистическа критика, те ни обвиняват още, .., че не сме водили никакви борби, та и по тоя начин сме подкрепяли реакцията. С това обвинение обаче те ни дават само лишно доказателство, че те са една буржоазна фракция. Г. Георгиев, Избр. пр, 425. Столичната реакция, .. — само получила лишно доказателство за капитулацията на Селим III. В. Мутафчиева, KB, 320-321.
◊ За лишен път. Книж. 1. За един от многото поредни еднакви случаи. — Ако се случи на страната такова нещастие, за каквото загатвате — прекъсна го Михов, — то тогава за лишен път ще се уверите какво значи дружба между две храбри и честни армии. X. Русев, ПС, 246. И той почувствува за лишен път, че бе пропаднал човек. Д. Димов, ОД, 24. 2. За последен път. Като наближихме Коматево, годеникът за лишен път пъхна пръст в коравата яка на ризата си. А. Христофоров, О, 44.