ЛЍШНО. Книж. Нареч. от лишен; излишно. Ни той, ни тя не помисляха още за годявка, честити с любовта си, намирайки лишно изпълнението на тия условности. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)