ЛО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Обикн. в съчет.: Лобно място. Място, на което някой е загинал, умрял от насилствена смърт. Сега на лобното място [на партизанина] имаше един сив, грубо одялан камък с името му — там на кръгли годишнини отиваха тези от другарите му, които можеха да откъснат един ден от времето си, претъпкано с дейност, планове и задачи. Ем. Манов, БГ, 14. Обикалях лобните места в Пиринския край, дълго стоях пред братските могили. Е. Евтимов, ПМ, 171. Това беше лобната скала, отдето се тласкаха големите престъпници. Ив. Вазов, Съч. XIV, 114.