ЛО̀БОДА, мн. няма, ж. 1. Зеленчуково тревисто растение, чиито листа се използват за салата и за приготвяне на ястия. Всеки си имаше свое гърне и в него си вареше чорба от боб или картофи, а през пролетта от лобода или коприва. Т. Харманджиев, КЕД, 112. Баница с лобода.
2. Бот. Род едногодишни и многогодишни тревисти растения или полухрасти от семейство лободови, някои от които са бурени или фуражни растения. Atriplex. Лободата, синчецът, кадънките бяха цъфнали и пълнеха въздуха със свежия си дъх. К. Петканов, МЗК, 152. „Гледам, .. че техните картофи са по-лоши от нашите и са потънали в треволяк и лобода.“ Й. Радичков, СР, 141.