ЛОБУ̀Т, мн. няма, м. Диал. Бой като наказание; побой, пердах. — Стари хора казват: дека не помага, / ете, блага дума — тамо пък тояга. / Ама ти лобуто мен не препоръчвай. Елин Пелин, Съч. V, 153.
— От тур. lobut 'къса тояга'.
