ЛОВДЖЍЯ, -ѝята и (остар.) -ѝят, мн. -ѝи, м. Разг. Ловец. Двамата приятели, .., се разбъбриха за това-онова и най-после баща ми попита госта си дали няма някоя и друга лисича кожа. Чичо Дончо, който се славеше като изпечен ловджия, пламна от радост. Г. Белев, ПЕМ, 75. Ловджият върти тежките топки над главата си и преследова животното. Знан., 1875, бр. 15, 229.