ЛОВЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ловя и от ловя се. Цел [на упражнението]: усъвършенствуване на ловене и подаване на топката и стрелба в коша. Б. Такев и др., Б, 73. — Струва ми се, далеко сме от кулата на деспот Евтихия. Когато пристигнем в Сердика, напомни ми да му изпратя нови примки за ловене на лисици, заради гостоприемството му. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Той [китът] принася голяма облага на северните жителе и много корабе и животи ся употребяват за ловенето му, защото му ся цени лойта. Д. Мутев, ЕИ, 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)