ЛОВЀЦ, мн. -вцѝ, м. 1. Мъж, който се занимава с лов на диви животни и птици; ловджия. Докторът гръмна, но видя, че дивечът избяга нататък здрав и читав, .., и изчезна от погледите на хрътката и на ловеца. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. Като навлязоха навътре в полето, ловците оставиха пътя, излязоха всички напред в една редица, на пет-шест крачки един от друг, и тръгнаха направо. Й. Йовков, АМГ, 167. Твърде често от мините идваха цели дружини рибари и ловци, които изтребваха пъстървата с бомби или устрояваха засади и гонки за сърни и елени. Ем. Станев, ПЕГ, 5-6. Ловец на зайци. Ловец на диви патици.
2. Разг. Животно, с много силно развит инстинкт за лов, за ловуване. Котаракът им непрекъснато дебне и винаги хваща плячката си — голям ловец е.