ЛОВЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Ловен, ловджийски, авджийски. Дели се Петър и Лазар, / .. / Остало коня ранена, / и два соколе фъркати, / и два ми ърта ловитни. Нар. пес., СбВСтТ, 976.


Източник: Речник на българския език (онлайн)