ЛОВЍЦА1 ж. Остар. Книж. Ловджийка. Диана беше ловица, но не само на рогаче и не само ден разкъсваше с кучетата си Актеона. ЦВ, 1856, бр. 260, 18.
ЛОВЍЦА2, мн. няма, ж. Диал. Умал. от лов; улов. Ние тука додахме, Лазаре, / на Иванови дворове; / Иван тука, не тука, / той отиде в горица / да улови ловица. Нар. пес., СбГЯ, 244.