ЛОВЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, м. Диал. Ловджийски, ловен; авджийски. — Мене ми ся дощя да отида на лов. Живко пригответе ми ловчийската промена. Д. Войников, РК, 19. На двора изсвири ловчийски рог. Ив. Вазов, Съч. XX, 133. Уставът на ловчийските организации наскоро ще бъде утвърден от министърът на търговията и земеделието. Бълг., 1902, бр. 449, 3.