ЛОВЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Ловджия, ловец. Конници връвят по брегът под прапорци на своите градове. Тука връвят и ловчиите великокнязеви, водят псета. Е. Мутева, РБЦ (превод), 67.


Източник: Речник на българския език (онлайн)