ЛОГА̀ЧКА1 ж. Многогодишно тревисто растение, високо от 0,40 до 1,50 м, с характерни бодливи листа, обхващащи цялото стъбло, и с класовидни съцветия с бодливи прилистници, чиито изсъхнали съцветия се използват за кардиране на тъкани. Dipsacus. Стройните бодливи логачки със сини топчести цъфки — напечени — издават силни, гъсти, горещи миризми. Ил. Волен, МДС, 213.
ЛОГА̀ЧКА2 ж. Диал. Топка със запален на нея прахан, която се върти на Сирни заговезни.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.