ЛОГЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Строга последователност на мисленето или на действието. Не с повече успех се намеси Д. Греков, който обясни с голяма логичност, че преди да се гласува отговорът на тронното слово, той трябва да се разисква. С. Радев, ССБ I, 184. Най-ревностно съм търсел логиката във всяко едно отношение, но прекалената логичност винаги ме е карала да изпитвам тягостно чувство на безпокойствие. В. Сотиров, ЛНП, 41. Той бил поразен от логичността и последователността на математичните разсъждения и доказателства. Това за него било истинско „чудо“. Матем., 1965, кн. 5, 2.