ЛОЕНЍЧЕ, мн. -та, ср. Примитивна лампа без шише с разтопена лой и фитил, използвана в миналото за осветление. Някое от децата притичваше и слагаше на широкия миндер лоениче. П. Мирчев, Е, 51. И лой има, но лоеничето не паля, да не ме издаде светлината. Ем. Станев, А, 8. Край каменните парчета сол, в бледата светлина на лоеничетата ужасът бавно се превръщал в омраза. С. Славчев, БФ, 255.