ЛО̀ЖЕ1, мн. -та, ср. Старин. Поет. Легло (в 1 и 8 знач.). Когато старейшината стана от ложето си, покрито с овча кожа, беше почнало да се развиделява и гласовете на първите петли се издигаха към посивялото небе. А. Дончев, СВС, 60. Ефрем стоя още миг-два загледан в светлата пролука на книгохранилището и се върна с въздишка при ложето на болния. М. Смилова, ДСВ, 14. Пред него [Игрила] наистина се разстилаше реката, но широкото ѝ спокойно ложе беше почерняло от враници с извити предници и вдигнати нагоре кърми. Ст. Загорчинов, ДП, 307. О, град на Петра, вечна слава, / обичам твоя строен вид, / Нева спокойно величава / и ложето ѝ от гранит. X. Левенсон, Худ. С I (превод), 426. И Лазарю вече докрай се додея / от майчини клетви зловоли, / .. / И той се на бога примоли: / .. / Стори, пристори ми от шарен кръст плоска, / кон добър от дървено ложе. Π. Π. Славейков, ЕП 1907, 51.
◊ Брачното (съпружеското) ложе скверня (опетнявам). Книж. Семейна чест скверня, опетнявам. Прокрустово ложе. Книж. Мярка, в която някой иска насилствено да вмести нещо, съвсем неподходящо за нея (от древногръцкия мит за разбойника с прозвище Прокруст, който измъчвал заловените от него пътници, като ги слагал на леглото си и ако то е било късо за някой от тях, отрязвал им краката, а ако е било дълго, ги обтягал). Смъртно ложе1. Книж. Легло, в което лежи умиращ, агонизиращ човек или в което е поставен мъртвец. Отслабнал тялом и духом, на смъртното ложе деспот Звоница направи страшно признание. Й. Попов, ИЖП, 69. По двата големи пиринчени свещника мигаха като светулки вощеници, запалени пред смъртното ложе на отец Матей Преображенски. Д. Марчевски, ДВ, 95. Смъртно (вечно) ложе2. Книж. Гроб. Старият чиргубил, години живял в светата обител, беше станал почти монах, ако и да нямаше сан, а нима сега нечестивци ще сквернят смъртното му ложе? М. Смилова, ДСВ, 11. Най-веселият и общителният измежду болярите беше намерил вечното си ложе в унил и скърбен край. А. Гуляшки, ЗВ, 317.
ЛО̀ЖЕ2 ср. Ложа2. Пушката се удря в рамото на стрелеца. И ако даже тя не се опираше никъде, .. същността не би се изменила. Ложето и цевта биха се устремили в посока, обратна на движението на куршума. И. Спасова, ЧК (превод), 36. А баща му държи в ръцете си пушка, поглажда доволно ложето и казва: — Дойде ти и на тебе времето... Бум — по думбазите! А. Сегренски, РД, 1965, бр. 227, 3.
ЛО̀ЖЕ3, мн. няма, ср. Диал. Плацента; бабица2, бабино дете, бабиното, последък, последок, последник, място. Откак ся роди детето, то еще по пъпа си остая споено с ложето у матката. Й. Груев, КН 7 (превод), 43.