ЛОЖЕМЀНТ м. Воен. 1. Недълбок окоп за стрелба лежешком или на колене или за разполагане на оръдие в него. На няколко метра от ложемента падна фугас и едно огнено кълбо блесна над главите на генералите и щабните офицери. Й. Радичков и др., ГСП, 98. Привечер стрелбата започна да затихва. Планинските оръдия от върха .., които през целия ден бяха бълвали огън срещу незащитените български ложементи, замлъкнаха. В. Геновска, СГ, 371. Тоя вик на Огнянов стресна въстаниците и те взеха да се настаняват в ложементите. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 155.
2. Опорна конструкция за укрепване на голямогабаритни обекти (ракети, авиобомби, космически кораби и др.) при тяхното транспортиране или разполагане.
3. Профилиран стол на летец или космонавт, който намалява влиянието на претоварванията от скоростта на движение върху организма.
— От фр. logemente.