ЛОЗА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който се занимава с отглеждане на лози и обработване на лозе. — В Преславско хората въдят биволи, .., пък и вино много имат, нали са все лозари. Й. Йовков, АМГ, 91. Лозарите на Тракия носеха към селата грозде в кошници на кобилици. А. Каралийчев, ПГ, 91. Запролети ли са, ученика стане наедно с тейка си жетвар, лозар и градинар. Ч, 1875, кн. 7, 295. Лозари весели — мъже, моми, жени — / с широки кошници, понесени на рамо, / към поставът вървят. Π. Π. Славейков, КП ч. III, 14.