ЛОЗА̀РСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие, поминък на лозар. — Ще ви почерпя от нашето вино. Моят мъж се слави като най-добър майстор винар в цялата махала. — Той с лозарство ли се занимава? — запита Матейчо. В. Нешков, Н, 219. Най-главните занятия на нашите прадеди били: земледелие, скотовъдство и лозарство. Д. Войников, КБИ, 15. Лозарство не може също да вирее, защото местността е висока и на усой. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Земята беше само за гроздя, и, кажи-речи, половината град изкарваше поминъка си с лозарство. С. Северняк, ГГ, 99. Лозарството и винарството са старинни професии.
2. Селскостопанска наука, която изучава биологията, агротехниката и др. на лозата за получаване на доброкачествено грозде за консумация и преработка. Тя [земеделческата наука] ни учи как да сееме, .., как да садим лозя и как да храним добитък. .. Според това, земляделието ся дели: на орачество,. ., на лозарство и на скотовъдство. Ц. Гинчев, УЗ, 5.