ЛО̀ЗЕ, мн. лозя̀, ср. 1. Място, засадено с лози. Целия ден вчера Янко работи с баща си на лозето. Помагаше му, чистеше лозовите главини. Ем. Коралов, ДП, 18. Хукнала тогава [лисана], стигнала в гората, па, като поспряла, рекла шепнешката: — Ой те тебе лозе, с чудно сладко грозде, гладна в тебе влязох — гладна си излязох! А. Разцветников, ОНН, 11. Мина виноберма и всички лозя са / обрани и вече прибрани, / а нашите, братко, какво още чакат? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 52. Лозето не ще молитва, а мотика. Погов. Страх лозе пази. Послов. Копая лозето.
2. Обикн. мн. Много лози, засадени на едно място. Наскоро след това Вълчан намери една сутрин лозето си изсечено до последния чукан. Й. Йовков, Ж 1945, 102. Воденици въртяха шумно и тежко колелата си, къдрави лозя се катереха по склона край пътя. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15-16. Той [агентът] знаеше всичко, той можеше всичко. Станеше ли дума, например, за обрязването на лозята, той определяше точно през кое време на годината, през кое време на деня и точно с какво ножче трябва да се реже пръчката. Д. Калфов, KP, 21-22.
◊ Виждам се / видя се (намирам се / намеря се, оставам / остана, попадам / попадна) <като> в небрано (необрано) лозе. Обикн. в св. вид. Разг.; Хващам се / хвана се в небрано (необрано) лозе. Диал. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, неловко положение и се чудя как да постъпя; стъписвам се. Кольо Моряка млъкна, но ние всички гракнахме и полицаят се намери в небрано лозе. — Брей, вие синца сте на един акъл! — позасмя се той. К. Митев, ПБ, 398. — Аз пък Пинтезовото момче харесвам! — .. Дядо Ламби остана като в небрано лозе и с това се свърши неговото сватовничество за Калинко. И. Петров, НЛ, 61. — Няма да се храним! — отговарят на фелдфебела, когато идва да ги води на храна. Фелдфебел Стефанов попада в небрано лозе. — Тръгвайте, момчета! Това е казарма! А. Станоев, П, 44. — Ти, даскале, си се хванал у небрано лозе — рече той. Кр. Григоров, Р, 173-174. Влизам / вляза като в небрано лозе1. Диал. Бивам заловен в нещо нередно, случва ми се беда. Влизам / вляза като в небрано лозе.2 Диал. Нищо не пестя, нищо не жаля. Доде оберат лозята по балкана бия. Диал. Извънредно много, безмилостно бия. Забърквам се / забъркам се (смайвам се / смая се) като куче в небрано лозе. Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал по моя вина. Защо (що) ми трябва на баир лозе; не ми трябва на баир лозе. Разг. Не искам да се заемам с несигурна, рискована работа , която ще ми донесе неприятности, грижи, ядове. — Незапомнени студове са се появили, кмете, в Русия! .. Стоиш на пост и ставаш ледена статуя! Страшни студове... Защо им трябваше на нашите германци на баир лозе... К. Калчев, ЖП, 360. Пък случваше се нищо да не продаде, та цели коли зеленчук отиваше на бунището. Пухтеше бай Колю, топеше се от мъка... Бре, Кольо! Бре, глупчо! Що ти трябваше на баир лозе! Г. Караславов, Избр. съч. V, 245. То ако взема да разправям, мари сестри, кой как се врежда и как я нарежда, трябва да продължим събранието си до утре вечер... Не ми трябва на баир лозе. ВН, 1960, бр. 2669, 4.