ЛО̀ЗЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Οстар. и диал. Лозов; лозен. Готвя ти сърми от лозева шума. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 10. Надума я да насади на една стръмна нива лозе. Писа, та му докараха лозеви пръчки от харен сой. Й. Груев, КН 4 (превод), 7.
