ЛО̀ЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Οстар. и диал. Лозов; лозев. Жени приготвят изобилно гозба: .., пресни наденички, лучен кебап, който ще се пече рано у зори сред лозето на жар от лозени пръчки. Ил. Блъсков, СК, 60. Та че си у тях отиде, / раздена пръчки лозени, / накладе Недка два огня. Нар. пес., СбВСт, 728.


Източник: Речник на българския език (онлайн)