ЛО̀ЗЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от лозе; малко лозе; лозице. Мина, какво мина, ето го пак иде човекът. Огледа лозето и пак си рече: — Е, не може така, ще изсъхне хубавото ми лозенце. Г. Райчев, СбХ, 37. Купих си лозенце; кое аз, кое стария да подкопаваме. Н. Антонов, ВОМ, 92. Тук му бяха и ливадите, че и лозенце си направи. Ст. Даскалов, ЕС, 42.