ЛОЗЍНА ж. 1. Тънко стъбло на увивно растение: ластун, лозница. Кракът му се заплете в капинова лозина и малко остана да падне по очите си. К. Петканоз, ЗлЗ, 146. А като си помисли човек, какво нещо е любеницата? Поникне, пусне лозини, завърже няколко картунки и в два месеца всичко се свършва. К. Петканов, БД, 53. Ятото яребици се прибра в дола, под закрилата на гъстите лозини и тръни. Ем. Станев, ЯГ, 49.
2. Лозова пръчка. — Бутай, синко! — рече дядо Стоил и закачи синджирите. Тръгна към синора на долния край. — Ще набера лозини. Нов кош трябва. Старият се изтърбуши. А. Каралийчев, В, 24-25. Но Спартак не се уплаши. Той заповяда на своите хора да нарежат лозина от дивите планински лози и да изплетат здрави стълби. А. Каралийчев, ТР, 154. Ето есен иде / в дреха златошита, / на глава с корона, / от лозини вита. Ем. Попдимитров, ПМ, 33.
3. Диал. Лоза (в 1 знач.). Ябълки и круши се радват на слънцето, натежали от плод. Узрели гроздове надничат изпод вейките на лозината. Елин Пелин, ПР, 109. Пролет и вечер лозините се зеленееха и държаха прохлада над двора, а есен, при добра родитба, набираха от тях до хиляда оки едро черно грозде. Д. Марчевски, ДВ, 102. Кланят се вити лозини, / посрещат гости дружини / и канят — вейки развели — / с гроздове тежки, узрели. Елин Пелин, ПБ, 77.