ЛОЗЍНКА1 ж. 1. Умал. от лозина; малка лозина. Няколко лози, израснали от срещуположните страни на двора, сплитаха дълги лозинки по една тънка желязна скеля и хвърляха над двора прошарена сянка. Д. Ангелов, ЖС, 20. Засияха там яркоживи жарчета, които бе заровила вечерта, .. и хвърли върху тях сухи лозинки. Почернялото огнище скоро светна от дигналия се пламък. Д. Талев, ПК, 337.
2. Остар. Винетка (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ЛОЗЍНКА2 ж. Остар. 1. Парола. Ще излезем из другата врата, стражата ще ни пропусне, аз знам лозинката. Ив. Вазов, Съч. XX, 78. Ако лозинката падне в неприятелски ръце, трябва no-скоро да се яви на ЦК, да я промени. Г. Бакалов, Избр. пр, 195-196.
2. Лозунг. Имаме „Славянската идея“, тази лозинка, под която всички славяни на драго сърце стават русофили. С, 1894, бр. I486, 1. Настроението на духовете във Венгрия, .., е било тъкмо сгодна почва за възприемане на лозинката на февруарската революция. Π. Π. Славейков, Мис., 1899, кн. 2, 153.
— От нем. Losung през рум. loznica. — Γ . С. Раковски, Българский вероизповеден въпрос..., 1864.