ЛОЗИНЯ̀К, мн. -ци, м. Събир. Диал. 1. Много едно до друго растящи и преплетени помежду си пълзящи и виещи се растения. Разбираше доста и от пчеларство и бе наредил десетина кошери на завет от гъсти храсти и висок плет от липов прътак и лозиняк. Т. Харманджиев, KB, 400.
2. Място, обрасло с такива растения. — Къде ги [пушките] скрихте? — Къде не, има на двайсет места. Из трънаци, сечини, под пластове сено, по слами, лозиняци, вършеняци, по слогове, къпинаци — дявол не може да ги намери, ако рече да ги дири. Т. Харманджиев, KB, 49.