ЛО̀ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на лоза или от лоза. Тоя ден Костадин се връщаше от лозята. През високото турско седло висеха нови дисаги, издути от две кошници с вишни, покрити отгоре с лозови листа и ластар. Ем. Станев, ИК I и II, 5. Той запали огън пред колибата, натрупа сухи лозови пръчки. Ц. Гинчев, ГК, 328. Радостта им нямаше край, когато лозовите пръчки на Голо бърдо родиха жълт димят. А. Каралийчев, НЗ, 125. Светлините на града хвърляха слабо зарево по лозята и това го предпазваше [Евгени] да се спъва от лозовите пънове. Д. Ангелов, ЖС, 269. Късно след полунощ, .., въстаниците безшумно се спуснаха един след друг по лозовите стълби, заобиколиха римския стан и го нападнаха. А. Каралийчев, ТР, 154. Горе е още тъмно и през високите лозови храсти се мяркат черни силуети на много хора. Г. Райчев, Избр. съч. I, 3.
2. Който е засаден с лоза. Квадратни лозови градини с железни и каменни огради, .., покриваха брега на Женевското езеро около гр. Вевей. Ив. Мирски, ПДЗ, 115. Зелените лозови парцели се очертаваха вече мъчно, сякаш сбраха всичката тъмнина на припадащата вечер между редовете си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 271. Лозовите разсадници там [в Ловеч] се намирали в отлично състояние. БД, 1909, бр. 31, 2.
◊ Лозова въшка. Разг. Филоксера. Достатъчно е да споменем само за лозовата въшка и с това да се види каква пакост ни е доставила Америка. Гр, 1906, бр. 21-22, 319. Лозова плесен. Микроскопична паразитна гъбичка по листата на лозата. Лозовата плесен се развива по всички зелени части на лозата — листа, леторасти, съцветия. Бтн. VI кл, 80.