ЛО̀ЗУНГ, мн. -ги, м. 1. Кратък израз, призив за осъществяване на някаква цел, идея. Общото събрание в Букурещ очертава ясно и категорично пътя на революционното дело и изнася исканията и лозунгите на българското освободително движение. Ив. Унджиев, ВЛ, 244. Зад стената затворниците пееха съветски песни и издигаха лозунги, поддържайки с това духа на тези, които ги очакваха отвън. К. Калчев, ЖП, 498. Та казвам аз, / понеже няма / олио, / и хлябът е / от мъката / no-чер, / един е лозунга: / Терора долу! Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 59.
2. Плакат или табло с такъв призив. В просторното, светло и чисто помещение, където светлината идваше от стъкления покрив, още от предния ден бяха окачени първомайски лозунги. Ем. Станев, ЯГ, 113. Няколко момичета измайсториха голям продълговат лозунг. Цв. Ангелов, ЧД, 228.
3. Остар. Парола, лозинка2. Прегърнете ме, чада мои. Милост е от сега наш лозунг! Н. Бончев, Ρ (превод), 116.
— От нем. Losung. — Η. Бончев, Разбойници (превод), 1870.