ЛО̀ЗУНГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Неодобр. Който е като лозунг, прилича на лозунг. Те [старите форми] бяха твърде много публицистични, целоустремени, лозунгови, за да задоволят днес първите свои критици. Г. Бакалов, Избр. пр, 440. Каролев не опонира на своите противници само с помощта на теоретични доводи. Неговата защита на реализма не е тезисна, лозунгова, а се изгражда върху задълбочено проучване на съвременния художествен опит. Л. Георгиев, Пл, кн. 6, 59. Идейната насоченост на разказите не се постига чрез декларативни, лозунгови средства, а по верния път на емоционално-наситени и художествено-уплътнени образи. С, 1952, кн. 11, 189. Лозунгов призив.