ЛОКАЛИЗА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. 1. Определяне, уточняване, конкретизиране на мястото на нещо; локализиране. Със своето учение за анализаторите Павлов създаде нова теория за динамична локализация на функциите на главния мозък. Пр, 1954, кн. 1, 10. Той [ген. Игнатиев] приготвя усамотяванието на Турция и локализацията на Руско-турската война. НБ, 1876, бр. 1, 222.

2. Ограничаване на нещо да се разпространи или да излезе извън границите си.

— От лат. localisatio през фр. localisation или рус локализация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)