ЛОКАЛИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Ограничавам нещо по място на разпространение, поставям го в определени граници на разпространение. На 29 ноември [1797 г.] румелийският бейлербей получил нареждане да локализира бунта в Северозападна България, като не допусне нито един размирник, намиращ се южно от Балкана, да се прехвърли отвъд. В. Мутафчиева, KB, 157.
2. Определям мястото на поява, на зараждане, на създаване на нещо. Народното предание изобщо локализира борбите на Шишмана с турците в западната половина на днешните български земи. БР, 1931, кн. 7, 236.
ЛОКАЛИЗЍРАМ СЕ, несв. и св., непрех. Съсредоточавам се, определям се на някакво място. Вътрешните кръвоизливи в някои случаи засягат сърцето, но в повечето случаи се локализират в лигавицата на червата или гърлото. Вл. Андреев, АЕ, 33. локализирам се страд.
— От фр. localiser.