ЛО̀КАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Диал. Лоча. Тя [вълчицата] нагази в хладната вода, лока жадно, излезе и легна по корем в меката трева. Г. Райчев, В, 4. Пусти Нейко, лока я [ракията] като водица — изпечен мъжага, уплаши ми окото! К. Петканов, МЗК, 91. Пелинецът му пък — прочута то е стока / по цяла София! От него кой не лока! К. Христов, ЧБ, 231. локам се страд.