ЛОКА̀ТОР м. Спец. Устройство за определяне на местонахождението на обект чрез засичане на отразените от него звукови или електромагнитни вълни или на собственото му излъчване. За откриване на неприятелски самолети, кораби, подводници и др. ce използуват ултразвукови вълни. Посредством специален уред, наречен ултразвуков локатор, ултразвуковите вълни се насочват само в една посока. Физ. X кл, 1958, 44. Притихват салоните на столичната аерогара, грохотът на самолетите отново ечи по белите писти, локаторите безмълвно опипват тъмнеещото се небе. РД, 1970, бр. 350, 4. Сред навигационните уреди има особен локатор. В този локатор се поставя картата на областта, през която корабът ще плава нощно време или в мъгла. РД, 1959, бр. 256, 6.
— От лат. locatio 'разместване, разпределение' през рус. локатор.